Самотата ти да прегърна
и да превърна
аз искам
във птица, и да се завърнеш
по-свежа от дъждовна лиственица...
Крадеш от мен и без да знаеш,
и не хаеш,
превръщаш липсата във ден,
който пак за твойта нощ мечтае
да узнае,
че си мостът ù към мен...!
© Маломир Стръков Всички права запазени