Ден
Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето
странно наднича душа,
после съвсем непревзето
слънце за кратко е тя .
И се усмихва ранима
полъх от свежест на сняг.
Чувства, че пак е значима.
Пристан за лодки. И бряг.
Чувства със цялото всичко,
пулс от бяг ускорен
някак съвсем нетипично
тя ще е утрешен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
