Ден

8.12.2022 г., 8:09 ч.

Поезия » Друга

267 3 2

Кратко е утрото бледо -

призрак от миг уязвим.

Вик и последвало ехо.

Огън. Пепел и дим.

Там зад всичко невзето

странно наднича душа,

после съвсем непревзето

слънце за кратко е тя .

И се усмихва ранима

полъх от свежест на сняг.

Чувства, че пак е значима.

Пристан за лодки. И бряг.

Чувства със цялото всичко,

пулс от бяг ускорен

някак съвсем нетипично

тя ще е утрешен ден.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.