Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето
странно наднича душа,
после съвсем непревзето
слънце за кратко е тя .
И се усмихва ранима
полъх от свежест на сняг.
Чувства, че пак е значима.
Пристан за лодки. И бряг.
Чувства със цялото всичко,
пулс от бяг ускорен
някак съвсем нетипично
тя ще е утрешен ден.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
