13.08.2024 г., 15:25

Ден

429 0 0

                              Ден

 Ще се изправя най-сетне от кревата,                                                                                      

 ще потърся погледа с очи.                                                                                                               

 Ще събера усмивките, стопили се в стената                                                                              

 и тъй до мене ще си ти.                                                                                                                         

 Ще изпия кафето си от вчера,                                                                                                                  

 ще залъжа сърцето с щипка захар за обяд.                                                                                            

 Ще гадая остатъците кротко за вечеря                                                                                           

 и за нищо няма да ме бъде яд.                                                                                                  

 Да, ще бъде ден блажен!                                                                                                                                    

 Ден на тягост и наслада,                                                                                                      

 денят, в който пажът унижен                                                                                                             

 е по-честит от сянката на царя.                                                                                                            

 Такъв, единствен и велик,                                                                                                                          

 пирува в ъгъла си тесен.                                                                                                        

 Ден, избягал като миг,                                                                                                             

 с вкуса на спомена примесен.                                                                                                    

 Да, денят на снимката без лик,                                                                                                                                   

 денят на твоите любими стих и песен.                                                                                    

 Виж, стопява се денят,                                                                                                           

 в месец тъничък унесен.                                                                                                           

 от длани нежни е омесен,                                                                                           

 отмерил на надеждата алая.                                                

 Незначителен, съдбовен,                                                                                                    

 свита ръкописна запетая.                                                                                                                                                                           

 Цвят и мирис в мойта есен.                                                                                                  

 Кога, някога попитах,                                                                                                             

 където ти ми отговори.                                                                                                 

 Опипвам последно слепешката,                                                                                                                 

 с изтрити пръсти кости ровя,                                                                                                                    

 непрогледнала за ден вината                                                                                                                

 при мен смълчано пак   ме води.                                                                                                                                                                                                                         

 Ето те! Под свойта кожа                                                                                                            

 май че съм те сложил.                                                                                                     

 Намирам го, макар накрая,                                                                                              

 преди отново да полегна.                                                                                                                                

 Невидим път, води ме в рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...