Ден
Ще се изправя най-сетне от кревата,
ще потърся погледа с очи.
Ще събера усмивките, стопили се в стената
и тъй до мене ще си ти.
Ще изпия кафето си от вчера,
ще залъжа сърцето с щипка захар за обяд.
Ще гадая остатъците кротко за вечеря
и за нищо няма да ме бъде яд.
Да, ще бъде ден блажен!
Ден на тягост и наслада,
денят, в който пажът унижен ...