14.05.2018 г., 17:39

Ден без теб

474 3 1

Когато те няма приготвям кафе,
във сутрини гледам часовника стар,
прочитам от вестника първия ред,
дантела наднича под чер пеньоар.

 

Изстива кафето, горчи ми, горчи,
запретвам ръкави за новия ден,
през вежди се мръщя: "И днес ще вали!"
До сиво ми липсваш, върни се при мен!

 

Когато те няма заспивам сама,
познатата песен изпявам на глас,
надвиква се мрака, цари тишина,
кога ще те имам? Все мисля за нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....