Когато те няма приготвям кафе,
във сутрини гледам часовника стар,
прочитам от вестника първия ред,
дантела наднича под чер пеньоар.
Изстива кафето, горчи ми, горчи,
запретвам ръкави за новия ден,
през вежди се мръщя: "И днес ще вали!"
До сиво ми липсваш, върни се при мен!
Когато те няма заспивам сама,
познатата песен изпявам на глас,
надвиква се мрака, цари тишина,
кога ще те имам? Все мисля за нас...
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
