3.11.2010 г., 14:03 ч.

Ден да си ми... 

  Поезия
542 0 2

Със страх се събудих...
От утро незигряло.
Ден да си не чаках.
Среднощни раздели валя.



В просъница тиха тревога...
Послепис във душата пресъхнала.
''Ден да съм вече не мога,
ала твой е светът...
и те чака. Непремръкнала. ''

© ДРУГА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??