Ден да си ми...

3 nov 2010, 14:03

Poesía

721 0 2

Със страх се събудих...
От утро незигряло.
Ден да си не чаках.
Среднощни раздели валя.
В просъница тиха тревога...
Послепис във душата пресъхнала.
''Ден да съм вече не мога,
ала твой е светът...
и те чака. Непремръкнала. ''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ден да си ми...

Искате да прочетете повече?

Propuestas