Със страх се събудих...
От утро незигряло.
Ден да си не чаках.
Среднощни раздели валя.
В просъница тиха тревога...
Послепис във душата пресъхнала.
''Ден да съм вече не мога,
ала твой е светът...
и те чака. Непремръкнала. ''
© ДРУГА Все права защищены