Ден и нощ
Небето засия във златно и червено.
Роди се пак звезда, сияйна и зелена.
Събуди се градът, войната бе жестока.
Готови сме за бран, за рат, сълзи и болка.
Навън е лятна жар, горещо е и морно.
Пече и ни гори, но ние сме спокойни.
Красиво е дори, когато е горещо,
а ние сме добри и силни, и зловещи.
Войната ни е зла, жестока, от стомана.
Кървим, шептим и мрем, не мислим за отбрана.
А слънцето блести, сияйно и красиво,
пече и ни гори, огрява всичко живо.
И боят продължи - до пладне и до здрач,
и слънцето прежуря през силен детски плач.
Мъже във стон умират, жените плискат сълзи,
а слънцето неспирно ни учи да сме дръзки.
Пече и е сияйно, красиво е, нали?
Когато слънце свети, сме хора по-добри.
Но ето, че залязва и огънят умря.
Остана самотата на здрача и смъртта.
Нощта е тиха, сляпа, в нощта сме много зли.
В нощта горим и хапем, в нощта горим с игли.
Нощта е мрак и зло, и нашата стихия,
в нощта сме вероломни, готови за оргия.
Нощта е вече тъмна и всичко е замряло.
Полето ни пустее притихнало, заспало.
И няма вече звук, ни стонове, ни рани.
Мъжете за храна за сприхавите врани.
Слънцето залезе и всичко в миг утихна.
Войната пак замря и глъчката затихна.
Мъжете се прибраха, жените тихо плачат
и страх ни е да гъкнем под булото на здрача.
Нощта е страховита, несекваща заплаха.
И ние сме обвити във нашата уплаха.
Шептиме и се молим небето да е мирно,
и много сме доволни, и пиеме обилно.
Навън е мрак и ужас и в нашите сърца
ще чакаме зората на новите слънца.
Когато тя изгрее сияйна, лъчезарна,
отново ще излезем в войната си коварна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
