Ден и нощ
Небето засия във златно и червено.
Роди се пак звезда, сияйна и зелена.
Събуди се градът, войната бе жестока.
Готови сме за бран, за рат, сълзи и болка.
Навън е лятна жар, горещо е и морно.
Пече и ни гори, но ние сме спокойни.
Красиво е дори, когато е горещо,
а ние сме добри и силни, и зловещи.
Войната ни е зла, жестока, от стомана.
Кървим, шептим и мрем, не мислим за отбрана.
А слънцето блести, сияйно и красиво,
пече и ни гори, огрява всичко живо.
И боят продължи - до пладне и до здрач,
и слънцето прежуря през силен детски плач.
Мъже във стон умират, жените плискат сълзи,
а слънцето неспирно ни учи да сме дръзки.
Пече и е сияйно, красиво е, нали?
Когато слънце свети, сме хора по-добри.
Но ето, че залязва и огънят умря.
Остана самотата на здрача и смъртта.
Нощта е тиха, сляпа, в нощта сме много зли.
В нощта горим и хапем, в нощта горим с игли.
Нощта е мрак и зло, и нашата стихия,
в нощта сме вероломни, готови за оргия.
Нощта е вече тъмна и всичко е замряло.
Полето ни пустее притихнало, заспало.
И няма вече звук, ни стонове, ни рани.
Мъжете за храна за сприхавите врани.
Слънцето залезе и всичко в миг утихна.
Войната пак замря и глъчката затихна.
Мъжете се прибраха, жените тихо плачат
и страх ни е да гъкнем под булото на здрача.
Нощта е страховита, несекваща заплаха.
И ние сме обвити във нашата уплаха.
Шептиме и се молим небето да е мирно,
и много сме доволни, и пиеме обилно.
Навън е мрак и ужас и в нашите сърца
ще чакаме зората на новите слънца.
Когато тя изгрее сияйна, лъчезарна,
отново ще излезем в войната си коварна.
© Нико Ников All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стихотворението описва как виждат войната хората през деня и през нощта, в общи линии.
-
Ами за мен лично не е, така го усещам...
Някакви хаотично написани думи, на моменти безмислени -
"Красиво е дори, когато е горещо,
а ние сме добри и силни, и зловещи." - не схванах кое е красиво, когато е горещо и как едновременно сте и добри, и зловещи...
"Нощта е тиха, сляпа, в нощта сме много зли.
В нощта горим и хапем, в нощта горим с игли.
Нощта е мрак и зло, и нашата стихия,
в нощта сме вероломни, готови за оргия."
горим с игли, вероломни и оргия също не мога някак да си ги свържа логично, освен ако не си се опитал да опишеш момент от някакъв много психеделичен хорър...
Мога още примери да ти посоча, но мисля, че тези са достатъчни.
Това е мнението ми; ще ми е интересно да хвърлиш малко светлина върху идеята на стихотворението. -
Страхотен стих!
-
Със сигурност не е ода за войника. Защо да не е поезия?
-
След като прочетох т о в а нещо, дето си написал, получих пристъп на недоумение.
Не знам дали е ода за войника, но определено не е поезия, според мен.
Успех ти желая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
