Ден n-ти
Тя вървеше с бързи, отмерени стъпки .
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й.
Замахаха петстотин пеперуди, в стомаха й.
Мина болезнена тръпка по гърба й.
В този мрачен, ноемврийски ден, Нещото стопли душата й. Разля се, като гореща чаша чай по тялото й...
Бързо дойде, и бързо отмина.
"Няма го" - въздъхна , почти облекчена.
Това бе най-голямата лъжа, която можеше да каже сама на себе си.
Имаше го. Имаше го, и още как.
Използваше сърцето й, за дом.. За дом,
но без да плаща наем.
Беше му толкова уютно, че прекарваше там, 25 часа, от 24 , в денонощието..."
Из "Тъмните очи на Ноември" - Елмаз Х.
© Елмаз Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесва ми! Образност,метафори и...тъгата, която носи в себе си един труден въпрос:любовната раздяла. Всъщност, раздялата е незабравима рана,която душата опазва, дори не се съмнявам, че едва ли е лечима...
-
"Тъмните очи на ноември" - като загадка е...
-
Успя да пресъздадеш картината, значи
-
Интригуващо начало за сценарий на филм! Не любовен или поне не основно любовен. Помисли си. Сериозно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
