Ден n-ти
Тя вървеше с бързи, отмерени стъпки .
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й.
Замахаха петстотин пеперуди, в стомаха й.
Мина болезнена тръпка по гърба й.
В този мрачен, ноемврийски ден, Нещото стопли душата й. Разля се, като гореща чаша чай по тялото й...
Бързо дойде, и бързо отмина.
"Няма го" - въздъхна , почти облекчена.
Това бе най-голямата лъжа, която можеше да каже сама на себе си.
Имаше го. Имаше го, и още как.
Използваше сърцето й, за дом.. За дом,
но без да плаща наем.
Беше му толкова уютно, че прекарваше там, 25 часа, от 24 , в денонощието..."
Из "Тъмните очи на Ноември" - Елмаз Х.
© Елмаз All rights reserved.
