12.02.2015 г., 22:03

Ден пожелах...

669 0 9

Ден пожелах - неповторим...

Топлият пясък да пристъпя ме кани...

Бриз в косите... Вълни от любов... Чувства без грим...

Всяка клетка от мен усеща на Вятъра нежните длани...

 

Брегът се превръща в наша обител.

Пясъкът - уютно легло на брега.

Всяка вълна - подстрекателка наша. Вятърът - изкусител,

тихичко шепне – „ В морето ела”.

 

Боса... Между брега и морето...

Се опитвам да взема солената пяна в ръка...

С очи да запомня това, което усеща в момента сърцето...

Ще успея ли? Или?  Може би то ще се помни само с Душа...

 

 

Поздрав за нашите пътешественици "До Карибите и обратно" :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички , които са отбили и спрели тук за малко !
  • Прекрасно морско послание!
  • Благодаря че намина, Симо! Прав си, радва ми се душата всеки ден! Опитвам се да се грижа за това сама! Да се зареждам с красиви изгледи, да търся приятни преживявания, да чета, слушам хубави позитивни неща! А това може да се случи навсякъде!
  • Добре дошли, момичета!
    Дани, знам си аз, че ще "прибереш" , а после и ще раздаваш от скритото съкровище!
    Майче, мииииии не знам как пропусна.Ами надничай по-често, де!
    Ели, благодаря и прегръдки. Не е важна шестицата, важно е отношението, добрите чувства! Благодаря ти!
    Благодаря ти ,Роси! може и да е хубаво, но съм скучна, само за Любов говоря!
    Момичета, мечтаете ли вече за топла юлска вечер?
    За безтелесните пръсти на Вятъра, заровени във косата?
    За чудни мигове, в които чувствата заспали са?
    За морето, пясъка и залеза?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....