Ден пожелах - неповторим...
Топлият пясък да пристъпя ме кани...
Бриз в косите... Вълни от любов... Чувства без грим...
Всяка клетка от мен усеща на Вятъра нежните длани...
Брегът се превръща в наша обител.
Пясъкът - уютно легло на брега.
Всяка вълна - подстрекателка наша. Вятърът - изкусител,
тихичко шепне – „ В морето ела”.
Боса... Между брега и морето...
Се опитвам да взема солената пяна в ръка...
С очи да запомня това, което усеща в момента сърцето...
Ще успея ли? Или? Може би то ще се помни само с Душа... ...