Ден последен

14.10.2021 г., 23:24 ч.

Поезия » Любовна

344 0 2

Тъгата ми дава сила да пиша,

мале колко е красива само виж я,

нямам думи да я опиша.

Пропадам в киша,

тя е недостижима,

няма сили да дишам,

подайте ми шиша,

да се пробода сам

ще остана е този черен катран,

заподозрян

от моите съмнения,

имам видения

как сме само двамата,

но след това се осъзнавам и усещам раната.

Тя лежи на гърдите,

текът ми сълзи от очите.

Защо не се получава

може би някак си я унижавам

и с думи унищожавам,

но се опитвам да я обичам,

с мен да не я завличам,

с поглед да я събличам,

с моите глупости да не я навличам,

подайте ми бича,

тази вечер ще е момент на ранение,

няма да запазвам самовладение,

добре дошли на моето погребение.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.