Ден последен
Тъгата ми дава сила да пиша,
мале колко е красива само виж я,
нямам думи да я опиша.
Пропадам в киша,
тя е недостижима,
няма сили да дишам,
подайте ми шиша,
да се пробода сам
ще остана е този черен катран,
заподозрян
от моите съмнения,
имам видения
как сме само двамата,
но след това се осъзнавам и усещам раната.
Тя лежи на гърдите,
текът ми сълзи от очите.
Защо не се получава
може би някак си я унижавам
и с думи унищожавам,
но се опитвам да я обичам,
с мен да не я завличам,
с поглед да я събличам,
с моите глупости да не я навличам,
подайте ми бича,
тази вечер ще е момент на ранение,
няма да запазвам самовладение,
добре дошли на моето погребение.
© Йордан Петров All rights reserved.
