***
Всред облаци бели
разпуква зората,
стоим онемели -
не търсим отплата
за дългите вечери,
скръбно - ограбени,
и за мечтите си
... позабравени.
***
Птици политат
над сини простори,
влюбено вплитат
гнездата си в клони.
Чудно запяват
песенни трели,
пият сълзите ти
... закъснели.
***
Слънце разтапя
снежна безбрежност,
гали земята
с майчина нежност.
Колко остава,
дорде тъмнината
ще го погълне без свян
... в тишината?!
12.02.08.
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени