***
Всред облаци бели
разпуква зората,
стоим онемели -
не търсим отплата
за дългите вечери,
скръбно - ограбени,
и за мечтите си
... позабравени.
***
Птици политат
над сини простори,
влюбено вплитат
гнездата си в клони.
Чудно запяват
песенни трели,
пият сълзите ти
... закъснели.
***
Слънце разтапя
снежна безбрежност,
гали земята
с майчина нежност.
Колко остава,
дорде тъмнината
ще го погълне без свян
... в тишината?!
12.02.08.
Пловдив
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
