Денонощно си мисля за теб и те чувствам -
денонощно за тебе горя!
В стих изгарят ме твоите алени устни,
за които мечтая в съня!
Ала вече е хвърлен съдбовният жребий!...
И в измислен сюжет неживян
ме завихря и тласка тревожното време,
за да тръгна по път невървян!
Че е толкова силно прекрасното чувство -
блика с радост от мойто сърце,
теб докосва и милва, превръща в изкуство
и... прегръща те с тръпни ръце!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени