Денят
Родих се аз нощес, не беше толкова отдавна,
в студ и сняг. Както беше днес.
Вървях пътеката тя бе толкоз славна,
сърцето си доведох аз на тоз адрес.
Денят, той името ми е подсказал,
пазя, пазя го дори и днес.
Пламъкът на любовта, повярвайте, не е загаснал.
Животът е една прекрасна смес.
Не искам и не правя равносметки,
каквото каже вътрешния глас.
Господ знае, слага своите отметки,
Приятели, днес аз отново тук съм с вас.
В. Й. 14.01.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
