14 ene 2017, 16:42  

Денят

  Poesía » Otra
702 0 2

Родих се аз нощес, не беше толкова отдавна,

в студ и сняг. Както беше днес.

Вървях пътеката тя бе толкоз славна,

сърцето си доведох аз на тоз адрес.

Денят, той името ми е подсказал,

пазя, пазя го дори и днес.

Пламъкът на любовта, повярвайте, не е загаснал.

Животът е една прекрасна смес.

Не искам и не правя равносметки,

каквото каже вътрешния глас.

Господ знае, слага своите отметки,

Приятели, днес аз отново тук съм с вас.
 

  В. Й. 14.01.2017г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...