Родих се аз нощес, не беше толкова отдавна,
в студ и сняг. Както беше днес.
Вървях пътеката тя бе толкоз славна,
сърцето си доведох аз на тоз адрес.
Денят, той името ми е подсказал,
пазя, пазя го дори и днес.
Пламъкът на любовта, повярвайте, не е загаснал.
Животът е една прекрасна смес.
Не искам и не правя равносметки,
каквото каже вътрешния глас.
Господ знае, слага своите отметки,
Приятели, днес аз отново тук съм с вас.
В. Й. 14.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
