Родих се аз нощес, не беше толкова отдавна,
в студ и сняг. Както беше днес.
Вървях пътеката тя бе толкоз славна,
сърцето си доведох аз на тоз адрес.
Денят, той името ми е подсказал,
пазя, пазя го дори и днес.
Пламъкът на любовта, повярвайте, не е загаснал.
Животът е една прекрасна смес.
Не искам и не правя равносметки,
каквото каже вътрешния глас.
Господ знае, слага своите отметки,
Приятели, днес аз отново тук съм с вас.
В. Й. 14.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
