Пак съм в тъмна стая,
а минутите вървят
чудя се къде ще му излезе края,
мая се къде ли е денят.
Искам пак да дойде
със светлите лъчи,
да ме погали по лицето
с росната трева
и да извика - ето,
дошъл е пак деня.
© Даниела Данчева Всички права запазени