Утро е, почвам деня си с кафе,
поглед към пресата и БеНеТе-то.
Бързо минавам през речния Фейс
и мисълта ми полита проклета.

Как си със здравето? Спа ли добре?
Пак ли от нищото кръвното вдигаш?
А новините са цяло море,
с буквички-чайки, описани в книга.

Хайде, ела с мен навън в есента,
тя филигранно е низала злато
с фини шишарки и жълти листа.
Само ръка да протегнеш, когато

вятърът милва косата с ръце,
вдига я, шията моя разкрива.
Наниз от есенното колие
можеш да сложиш, макар че не бива...

Друга очаква небрежния жест,
тя е с изконното, брачното право.
Просто върни се и с доблест, и с чест
случката ти направи я такава.