Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
23.08.2006 г., 13:17 ч.

Денят 

  Поезия
570 0 8
Денят се роди, пробуди сияйно
сред небеса, на място потайно.
Свежо настръхнал дипли тревите.
Росно лице,
извил към звездите,
облаци милва с вятър – ръце.

Жежко поти се, топи се в зелено,
в листа на черница потънал безследно.
Огнен възвира, намира си път:
през въздуха течен;
връз горящата плът
знойни езици – камшици плющят.

Отива си кървав, умира нетленно
в лъчите на слънце по-бедно, вечерно.
Бавно се плъзга и хлъзга навъсен
всред стъклен дим
на прозореца мръсен –
последен приют на деня обозрим.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Здравейте и ви благодаря, че ви понася моята "мрачност".
    Поздрави на всички
  • Браво, Вестине, в твоя стих денят живее.
    И макар да е кратък, животът му отразява цял един човешки живот от раждането до залеза.

    Поздрав!
  • Силен стих, Вестине!
  • "Бавно се плъзга и хлъзга навъсен
    всред стъклен дим
    на прозореца мръсен –
    последен приют на деня обозрим."
    Поздравления Вестин!
    Пробуди се, стопи се и си отиде денят!
    Много ми хареса стихът ти със съвършенната обрисовка на един ден!
  • хайде да те сефтосам с една отлична оценка, защото стихът ти го заслужава!
  • Добро е, браво!
  • Олин!!!
    Този път си преди мен!!!
    И...мненията ни съвпадат!!!
    Стихотворението е превъзходно!
Предложения
: ??:??