6.03.2009 г., 12:00 ч.

Денят е като пасмина 

  Поезия
564 0 6

 

В пещта сложих бавно отломките стари,

клоните дъбови нежно потрепваха,

 и чувах пронизващи звуци на пара,

от сухите вече подметки.

На моите стари обувки зашити,

с които препусках в полята навъсен,

червените плодчета бяха се скрили,

зората бе мрачна, денят беше мръсен,

приличащ на дъб, остарял, но без корени

на пъстро поле, осиряло без вила,

на смели моряци, потъващи с кораба,

на силаво тяло без жили.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Самобитен" означава "Неподражаем"...просто за справка. Иначе си прав, и на мен не ми звучеше обещаващо... хах.
  • сподели какво искам да постигна...
    ти говорител на сайтовците ли си ...
  • Не знам за какво говориш.Но разбирам какво искаш да постигнеш. Избии си комплексите другде, твоите приказки омръзнаха на всички в сайта,най вече на мен. И не ти пиша тава за да стартирам поредния диалог с теб.
  • истината е някъде между коментара на мариники и Дънеков ...
    скиваш ли ... и дъртак като твоя адаш не приема тея думи ти им се кефиш ...
    аз хиляди пъти ти казах - ти на 18 ли си или какво ...

    и тук идва момента със самобитният стил ... не ми се търси в гугъл какво е точно самобитен ... ама добре прекопираш маймунки от книжката с рисунки на бозайници ...
  • наистина е хубаво...в твоя си самобитен стил...
  • Хубаво е полето да е без вила...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??