Денят, когато спрях да те обичам
Земята продължи да се върти
и хората не спираха да тичат.
Не се окъпах цялата в сълзи.
Проклятия и клетви не изричах.
Облякох новата си кожа днес,
слънчева и светла се усмихвам.
Спомените замразих на лед.
В църквата не влязох за молитва.
Дори безпаметно не се напих.
Кактусът в очите ми говори.
И само пеперудно кратък вик
прозорците взривява като огън,
в пустинята започва да вали,
за да възкръсне мъртъв корен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
