May 14, 2009, 10:24 AM

Денят, когато спрях да те обичам 

  Poetry » Love
2078 0 23

Земята продължи да се върти
и хората не спираха да тичат.
Не се окъпах цялата  в сълзи.
Проклятия и клетви не изричах.
Облякох новата си кожа днес,
слънчева и светла се усмихвам.
Спомените замразих на лед.
В църквата не влязох за молитва.
Дори безпаметно не се напих.
Кактусът в очите ми говори. 
И само пеперудно кратък вик
прозорците взривява като огън,
в пустинята започва да вали,
за да възкръсне мъртъв корен.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??