21.10.2020 г., 10:30

Денят, който не можеш да видиш

600 0 0

Денят, който не можеш да видиш.

Той е прекрасен.

Дарен от нежния тъжен вятър на есента.

Докосван от топлото слънце.

Обгръщан от влажна земя.

Тихо огласяван от самотни птици.

Пътуван с белите облаци.

Тъгуван от ароматни цветя.

Обсипван с искрите на трептящия въздух.

Той пита за теб.

Благодаря, че ми го дари.

Страдам, че не мога да ти споделя да го усетиш.

Все пак, денят, в който не можеш да бъдеш със мен, той е красив...

Благодаря ти за всичко това.

Ти оставаш завинаги и живееш чрез мен.

 

18.10.2020

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...