21.10.2020 г., 10:30

Денят, който не можеш да видиш

608 0 0

Денят, който не можеш да видиш.

Той е прекрасен.

Дарен от нежния тъжен вятър на есента.

Докосван от топлото слънце.

Обгръщан от влажна земя.

Тихо огласяван от самотни птици.

Пътуван с белите облаци.

Тъгуван от ароматни цветя.

Обсипван с искрите на трептящия въздух.

Той пита за теб.

Благодаря, че ми го дари.

Страдам, че не мога да ти споделя да го усетиш.

Все пак, денят, в който не можеш да бъдеш със мен, той е красив...

Благодаря ти за всичко това.

Ти оставаш завинаги и живееш чрез мен.

 

18.10.2020

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© М В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...