Денят, който не можеш да видиш.

Той е прекрасен.

Дарен от нежния тъжен вятър на есента.

Докосван от топлото слънце.

Обгръщан от влажна земя.

Тихо огласяван от самотни птици.

Пътуван с белите облаци.

Тъгуван от ароматни цветя.

Обсипван с искрите на трептящия въздух.

Той пита за теб.

Благодаря, че ми го дари.

Страдам, че не мога да ти споделя да го усетиш.

Все пак, денят, в който не можеш да бъдеш със мен, той е красив...

Благодаря ти за всичко това.

Ти оставаш завинаги и живееш чрез мен.

18.10.2020