21 окт. 2020 г., 10:30

Денят, който не можеш да видиш

603 0 0

Денят, който не можеш да видиш.

Той е прекрасен.

Дарен от нежния тъжен вятър на есента.

Докосван от топлото слънце.

Обгръщан от влажна земя.

Тихо огласяван от самотни птици.

Пътуван с белите облаци.

Тъгуван от ароматни цветя.

Обсипван с искрите на трептящия въздух.

Той пита за теб.

Благодаря, че ми го дари.

Страдам, че не мога да ти споделя да го усетиш.

Все пак, денят, в който не можеш да бъдеш със мен, той е красив...

Благодаря ти за всичко това.

Ти оставаш завинаги и живееш чрез мен.

 

18.10.2020

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...