Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка.
Прегръщам топлината му без страх.
А с нея приютявам всяка грижа...
детински порив... плач... Искрица смях...
... човешка глъч. Докосване от вятър.
И шепотът на демоните в мен.
Тъгата по умиращото лято,
събрана в птичи крясък съкрушен. ...