Денят се ражда
Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка.
Прегръщам топлината му без страх.
А с нея приютявам всяка грижа...
детински порив... плач... Искрица смях...
... човешка глъч. Докосване от вятър.
И шепотът на демоните в мен.
Тъгата по умиращото лято,
събрана в птичи крясък съкрушен.
Посрещам го. Денят навън се ражда.
А с него в мен - надежда и копнеж.
И аз разкъсвам облаци от жажда,
и пия - чак до залеза горещ,
когато във очите ти заспивам
със дъх на мед и цвят... Като пчела.
Но в теб мъжът отново преоткривам
и в мрака се превръщам във жена...
© Ева Корназова All rights reserved.
