2 oct 2009, 14:35

Денят се ражда 

  Poesía
1429 0 21
Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка.
Прегръщам топлината му без страх.
А с нея приютявам всяка грижа...
детински порив... плач... Искрица смях...
... човешка глъч. Докосване от вятър.
И шепотът на демоните в мен.
Тъгата по умиращото лято,
събрана в птичи крясък съкрушен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??