eva_32 (Ева Корназова)
110 774
2 oct 2009, 14:35

Денят се ражда 

  Poesía
1320 0 21

  

 

Във синя тишина денят се ражда.

Непредвидим и жаден. Устремен.

Разкъсващ облаци от тази жажда -

нетърпелив, за да се слее с мен.

 

Посрещам го. Приемам го с въздишка.

Прегръщам топлината му без страх.

А с нея приютявам всяка грижа...

детински порив... плач... Искрица смях...

 

... човешка глъч. Докосване от вятър.

И шепотът на демоните в мен.

Тъгата по умиращото лято,

събрана в птичи крясък съкрушен.

 

Посрещам го. Денят навън се ражда.

А с него в мен - надежда и копнеж.

И аз разкъсвам облаци от жажда,

и пия - чак до залеза горещ,

 

когато във очите ти заспивам

със дъх на мед и цвят... Като пчела.

Но в теб мъжът отново преоткривам

и в мрака се превръщам във жена...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??