Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
23.01.2021 г., 11:46 ч.

Депресия 

  Поезия
429 0 7

Вече свикнах да нямам лице
и никой да не може да ме види.
Счупено е и последното крилце.
Блянът е засрамен от обида.

Вече свикнах, че  съм част от нищо,
а нищото е част от мене.
И събирам болки по мънисто
със гердан да бъда удушена.

И нощите си вече не живея,
а дните ми ме съдят строго.
Помагат ми да страдам и линея.
Поне не ми остават много.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма как, много сме близки.
  • Зарежи я тази депресия!
    Животът е хубав, ще дойде скоро пролетта и лятото!
  • Здравей. Времето и депресията не са приятели. Иска ми се да не свиквам!
  • Ив... (Ивайло Христов) - а как се държат българите? Навсякъде по света хора се държат така. Има си доктори за тия работи.
    Това не е болест само за българи.
  • Изводът е: с диагнози разни се раждат откровени и искрени творби! 😀
  • Някъде четох , че българина бил спец по три неща , политика, възпитание на деца и лекуване на чужди болести (състояния). От личен опит мога да кажа , писането лекува...рехабилитацията е в ход ! Вие пишете , не съвсем нормалните четат и дават акъл ,,, терапия в пълна сила !
  • Понякога не е толкова просто. Всъщност, не знам, има много истина в думите ти, но когато си в плен на това състояние е много трудно да успееш да разсъждаваш така.
Предложения
: ??:??