Довереница (Дочка Василева)
477 17398
24.04.2021 г., 0:59 ч.

Десетте вълчи заповеди 

  Поезия » Философска
534 9 19

 

Послушай ме! И укроти гнева си!

Били сме вълци някога, дете.

И воят, над гората що се носи,

е глас от наш далечен братовчед.

 

Преди години всеки е убивал

единствено когато гладен бил.

За всички място по земята имало

тъй както Бог света бил подредил.

 

Веднъж човек превързал вълча рана.

И оттогава част от вълчи род

избрал е до човека  да остане.

Завинаги. До смърт и до живот.

 

Ала човекът все по- много искал.

Оръжия измислил за убиване.

И не защото глад го бил притиснал,

а жаждата за власт над всичко живо.

 

И сеел смърт. Все повече и повече.

Не се разкайвал и не съжалявал.

Боязън нямал той дори пред Бога си

себеподобни, че унищожавал.

 

Дали от страх или от благородство

дори и хищниците нрава си смириха.

Човекът, най-жестокото животно

и алчността му даже Бог убиха…

 

Затуй - бъди му верен! До умиране.

Защитно с остри зъби се сражавай!

Живота уважавай! Не убивай!

И сляпо на човек не подражавай!

  

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??