Десетте вълчи заповеди
Послушай ме! И укроти гнева си!
Били сме вълци някога, дете.
И воят, над гората що се носи,
е глас от наш далечен братовчед.
Преди години всеки е убивал
единствено когато гладен бил.
За всички място по земята имало
тъй както Бог света бил подредил.
Веднъж човек превързал вълча рана.
И оттогава част от вълчи род
избрал е до човека да остане.
Завинаги. До смърт и до живот.
Ала човекът все по- много искал.
Оръжия измислил за убиване.
И не защото глад го бил притиснал,
а жаждата за власт над всичко живо.
И сеел смърт. Все повече и повече.
Не се разкайвал и не съжалявал.
Боязън нямал той дори пред Бога си
себеподобни, че унищожавал.
Дали от страх или от благородство
дори и хищниците нрава си смириха.
Човекът, най-жестокото животно
и алчността му даже Бог убиха…
Затуй - бъди му верен! До умиране.
Защитно с остри зъби се сражавай!
Живота уважавай! Не убивай!
И сляпо на човек не подражавай!
© Дочка Василева All rights reserved.
