Живееше отдавна едно дете далече от града.
Безгрижно беше, малко, но далече от света.
Само играеше с цветята в горските поля,
с животни весело подскачаше от най-ранната зора.
Усмивка чиста пишеше се на лицето -
с нея той показваше що е на сърцето.
Щом настъпяше нощта
прибираше се в свойта стая
и с мрака, паднал вън, на веселията идеше и края.
Чезнеше усмивката му нежна,
криеше се зад тъгата снежна.
Заставаше до тъмния прозорец ...