Aug 7, 2008, 11:13 AM

Дете

  Poetry
565 0 0

Живееше отдавна едно дете далече от града.
Безгрижно беше, малко, но далече от света.
Само играеше с цветята в горските поля,
с животни весело подскачаше от най-ранната зора.
Усмивка чиста пишеше се на лицето -
с нея той показваше що е на сърцето.

Щом настъпяше нощта
прибираше се в свойта стая
и с мрака, паднал вън, на веселията идеше и края.

Чезнеше усмивката му нежна,
криеше се зад тъгата снежна.
Заставаше до тъмния прозорец
и гледаше безбройните звезди,
и със сълзи на очи пред тяд споделяше своите мечти:

- Звездици мои, само вие знайте що е на душа.
Само играя ден след ден
и колкот` слънце грее, той е сякаш по-студен.
И да можех аз при вас да дойда сега -
това е моята единствена мечта.

И ронят се сълзите тежки,
бликайки от самотното детско сърце,
от родителските вечни забележки,
сплитат се в милост малките ръце.

Минават часове.

Слънцето събужда се след сън дълбок
и с всеки час остава той все по-висок -
споменът на вечните мечти
лети към многото безброй звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...