19.09.2024 г., 8:38

Детерминантност

321 0 0

     Д Е Т Е Р М И Н А Н Т Н О С Т

 

"Вода гази, жаден ходи..."

Парадокс от народна пословица,

според който продължаваме безславно да бродим

около най-богатото енергийно съкровище.

 

Някой от днешните съвременни люде

да си е правил селфи на живо с Христос,

но всички заедно в църквата ходим,

да молим от Него и Майка му благослов?!

 

Това, че проектът Царичина не успя,

не означава, че замисълът му е сбъркан,

Те се намесиха, защото им пука за нас,

защото от същото тесто са забъркани.

 

Уникалният Разум в Безкрая е само един!

Всеки е благословен с частица, която от Него открадне,

а когато Самият Той слезе при нас, да дари,

подаръкът му от глупост беше отказан.

 

Чувам, че за Епопеята филм е вече тактисан -

по анонсите се усеща, че е пропит с дух на ирония

от демиурзите му, що са далече от смисъла

за смяната на енергийната ни пародия.

 

На сто и дванайста страница във "Феномена Царичина"

Те открито, буквално, точно и ясно ни казват,

че в Енергетиката до тук напразно е нашето тичане,

че същността на Енергията не ни е изобщо позната.

 

Всички конфликти по цялото Земно Кълбо 

са следствие от това наше незнание,

виновно за невинните детски погледи и въпроса Защо,

Кога ние мъничките успяхме да сбъркаме за това Наказание.

 

Армагедонът тепърва ни предстои,

Путин е само мижаво следствие -

ако енергийната Истина не усвоим,

предстоят ни Неописуеми Бедствия...

 

Мощта на Великата Енергия е Екологична,

Ресурсът й е Огромен и Неизчерпаем,

настоящата, за която се трепем е символична

и е безсилна Живота ни да извае.

 

Защо Господ слезе в Царичина?

Отговорът ярко изписан е на Небето,

а без да е астроном ,вечна му памет на Мичмана,

той прозря Божествената ни диря във Битието.

 

18.09.2024 г. гр. Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...