23.06.2007 г., 1:21 ч.
Детето
Детето
Без мама къщата ни
не е същата.
Без нея по е мрачна и студена.
Дори по-мръсна е.
И мръщя се,
макар отгоре да изглежда подредена.
Пристъпвам прага и.
Погалвам снимката.
Пердето дръпвам -
слънце да огрее.
Протягам си ръката,
но чернилката
внезапно ме облива
и немея...
Във всяко кътче виждам спомена.
Стените ми нашепват: "Тук е нейде."
Не си я спомням тъжна и сломена -
и хубава, и весела, и пее.
Със времето добиват нови багри
чертите близки, в Мина преродени.
Дано и мен си спомнят с чувства благи,
децата ни, родени подир мене.
***
След мама, нищо не е същото.
След нея ми е пусто и студено.
Детето в мен, изгубено, завръща се,
щом ласката и сетя аз. Нетленна.
Без мама...
19 Юни 2002 Ломбо Есте
© Симеон Дончев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъжно е!!!
-
Много въздействащо...
Сещам се една мисъл от някъде,че "родителите са нашата бариера пред смъртта..."Може би именно с ласките и топлината си.
Поздрави! -
Кръговратът на живота е мн. безпощаден... Дано си ни спомнят децата ни...с добро.
-
Разплака ме...!
-
Много силен стих!!!
След мама, нищо не е същото.
След нея ми е пусто и студено.
Детето в мен, изгубено, завръща се,
щом ласката и сетя аз. Нетленна.
Поздрав !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не печалься, не сердись.
В день уныния смирись:
День веселья, верь, настанет.
Сердце в будущем живет,
Настоящее уныло;
Все мгновенно, все пройдет;
Что пройдет, то будет мило."
Пушкин