Детето
Детето
Без мама къщата ни
не е същата.
Без нея по е мрачна и студена.
Дори по-мръсна е.
И мръщя се,
макар отгоре да изглежда подредена.
Пристъпвам прага и.
Погалвам снимката.
Пердето дръпвам -
слънце да огрее.
Протягам си ръката,
но чернилката
внезапно ме облива
и немея...
Във всяко кътче виждам спомена.
Стените ми нашепват: "Тук е нейде."
Не си я спомням тъжна и сломена -
и хубава, и весела, и пее.
Със времето добиват нови багри
чертите близки, в Мина преродени.
Дано и мен си спомнят с чувства благи,
децата ни, родени подир мене.
***
След мама, нищо не е същото.
След нея ми е пусто и студено.
Детето в мен, изгубено, завръща се,
щом ласката и сетя аз. Нетленна.
Без мама...
19 Юни 2002 Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
