Детето на куплета (за Петя Дубарова)
Пораснала сред думи и куплети,
момиче със блещукащи очи.
Частица от огромните поети,
летяща със небесните звезди.
Родителите кръстили я Петя.
Животът божество им подарил.
Нарекъл го – детето на куплета,
и пътя му със трепет озарил.
Вълнувала се заедно с морето,
и думите се нижели безброй.
Земята се качила на небето!
Вълнението срещнало покой!
Морето се разплакало за нея.
Оклюмало без нежните слова.
Но думите ѝ живи са! И тлеят
в музея на човешките сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
