Детето в мен
ДЕТЕТО В МЕН
Детето в мен живее, вечно младо...
Аз крача през живота с едри крачки –
то още чупи своите играчки
и още гледа с алчност шоколада;
и гони вятъра с велосипеда,
и още чака дядо Мраз с шейната,
троши в съня си с топката стъклата,
краде зелено грозде от съседа;
то разглобява всички сложни вещи
и се надява да открие чудо,
преплува Дунав, палаво и лудо,
и още чака първата си среща.
А аз вървя и отстрани се вглеждам
в безгрижните му светнали зеници,
докосвам изпотените къдрици
и храня илюзорната надежда,
че още дълго, може би безкрайно,
детето в мен ще тича, ще греши
и някой ден внезапно ще реши
като играчка стъклена нетрайна
да счупи тоя крехък свят край мене
– черупка остаряла и излишна –
за да надникне в същността му скришна
и да открие с нямо изумление,
че вътре няма нищо – само прашна
безкрайна пустота и сива скука
и може би да извлече поука,
че кухото и скучното е страшно...
Аз чакам този час на детска лудост
и този вечен бяс за разрушение,
до днеска живи у детето в мене,
като велика милост, като чудо,
когато след метежната стихия
ще тръгне сред отломките нетрайни
към други светове, към други тайни
детето в мен.
И с него – аз самият.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Онези, които са се разделили с него, те са за съжаление!
