Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
27.11.2008 г., 19:36 ч.

Детето вече го няма 

  Поезия » Друга
669 0 8

Когато трябваше да избирам,
аз тръгнах без да се обръщам назад.
Какво искаше да разбирам?
Това, че ме остави с лек замах?

 

Нападна ме безчувствено, жестоко.
Точно ти, от която не очаквах това.
Замълчах сломена и си тръгнах кротко,
пиейки отровата на собствената си съдба.

 

Оставих те да пируваш.
Ти дори не усети, че ме няма.
Разбрах -  ти изобщо не се интересуваш,
че аз те наричах "своя майка".

 

Нарани ме безсмъртно.
Безсмъртно, защото ще ме боли дори и след смъртта!
Остави ме безмълвно,
вече не виждах света.

 

Надявах се, че ще те променя.
Че ще оставя следа в твоето сърце.
Сърцето ти го няма, а мойто изгоря,
защото никога вече не мога да бъда дете!

 

Защитавах те, до последно.
А, когато имах аз нужда срещу ми застана.
Все си мисля - обидих ли те с нещо
или просто любовта ти към мен някъде остана?

 

Гледаше детето си как те умолява.
Гледаше ме, а си тръгна просто така.
Махнах от плешките ти товара.
Остави ме така - нечовешко сама.

 

Избра него! Него, от когото те защитавах.
Ти не беше по-различна.
Думите и тормоза му понасях,
но не и, че ти самата беше бича.

 

Остави ме без бъдеще!
О, майчице, нима не проля и една сълза?!
Нима сърцето твое ме не искаше,
или се отказа, заради негова заплаха?

 

И ето, тук потъвам аз и плача.
А ти се усмихваш, уж добра и скромна.
За мене беше моя майка, но ми беше и палача.
А нали ме учеше как да бъда отговорна!?

 

До теб минавам. Малко време мина,
но знам, че няма и да ме познаеш.
Болката ми се загнезди и отвътре ме убива.
Какво ми стори?! Не вярвам, че някога би могла да си представиш!

 


(За жената, която ме е родила. Не майка, защото не заслужава тези думи!)

© Милена Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??