Когато трябваше да избирам,
аз тръгнах без да се обръщам назад.
Какво искаше да разбирам?
Това, че ме остави с лек замах?
Нападна ме безчувствено, жестоко.
Точно ти, от която не очаквах това.
Замълчах сломена и си тръгнах кротко,
пиейки отровата на собствената си съдба.
Оставих те да пируваш.
Ти дори не усети, че ме няма.
Разбрах - ти изобщо не се интересуваш,
че аз те наричах "своя майка". ...