Дето Господ не бе
671
0
2
Дето Господ не бе
(по Владимир Стречин)
Не бойте се!
Няма истерии.
Кактус са вече очите ми,
без сълза.
Някой много искаше
да се срина във Нищото.
Някой в стихиите виждаше феерия.
Беше срутен брегът.
Падна коминът.
Притихна домашно огнище.
Пак говоря с езика на болката.
В снежна виелица носят се думите.
От ролите ни останаха само осколките.
Скъсана страница е драмата ни безумна.
Промените вечно мечтаят за Славата...
Аз отивам към Нищото, под оловно небе.
По първобитна пътечка прегърнал съм Дявола -
другар да ми бъде,
дето Господ не бе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
