ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
1.03.2011 г., 18:37 ч.

Дето Господ не бе 

  Поезия » Друга
505 0 2

Дето Господ не бе

(по Владимир Стречин)

Не бойте се!
Няма истерии.
Кактус са вече очите ми,
без сълза.
Някой много искаше
да се срина във Нищото.
Някой в стихиите виждаше феерия.
Беше срутен брегът.
Падна коминът.
Притихна домашно огнище.
Пак говоря с езика на болката.
В снежна виелица носят се думите.
От ролите ни останаха само осколките.
Скъсана страница е драмата ни безумна.
Промените вечно мечтаят за Славата...
Аз отивам към Нищото, под оловно небе.
По първобитна пътечка прегърнал съм Дявола -
другар да ми бъде,
дето Господ не бе...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Два полюса за една земя - не могат един без друг, едно и също И шепнат и я крепят да не се пръсне... Благодаря ви! Зем.
  • Аз пък ще те чета,защото ме разчувстат...
Предложения
: ??:??