ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Mar 1, 2011, 6:37 PM

Дето Господ не бе 

  Poetry » Other
463 0 2

Дето Господ не бе

(по Владимир Стречин)

Не бойте се!
Няма истерии.
Кактус са вече очите ми,
без сълза.
Някой много искаше
да се срина във Нищото.
Някой в стихиите виждаше феерия.
Беше срутен брегът.
Падна коминът.
Притихна домашно огнище.
Пак говоря с езика на болката.
В снежна виелица носят се думите.
От ролите ни останаха само осколките.
Скъсана страница е драмата ни безумна.
Промените вечно мечтаят за Славата...
Аз отивам към Нищото, под оловно небе.
По първобитна пътечка прегърнал съм Дявола -
другар да ми бъде,
дето Господ не бе...

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Два полюса за една земя - не могат един без друг, едно и също И шепнат и я крепят да не се пръсне... Благодаря ви! Зем.
  • Аз пък ще те чета,защото ме разчувстат...
Random works
: ??:??