Една сълза по бузките се стича,
очите пълни с болка и тъга.
Една сълза – на бисерче прилича,
откъснато от мида на брега.
Опитвам мъката ти да открия,
която мъчи детската душа.
Сълзата с дланите си да изтрия
и с нежна обич да те утеша.
Но устните мълчат, не казват
какво сега душата ти терзай.
Сълзите сякаш ме наказват
за грях ли, болка ли, кой знай? ...